Общоразпространената представа е, че говоренето е активна дейност носеща престиж и превъзходство и слушането е пасивно състояние съпроводено с подчинение или неведение. Това е доста ограничена представа, която важи само за устните ни и то още не напълно. Защо мъдрите обичат да мълчат и неосъзнатите не спират да говорят?
Самочувствието или самоувереността е прекрасно качество, защото ни дава опора за решителност в трудни моменти, поддържа живи нашите мотивации когато претърпяваме неуспех, задържа ни „над водата“, опазва ни спокойни когато сме критикувани и т.н. В какво се заключва тази важна вътрешна опора?
Нерешителни ли сте? Изпитвате ли мъка при взимането на решение? Съмнявате се във взетите от вас решения? Това може да се дължи на простия факт, че не сте си формулирали своите принципи. Ако размишлявате часове или дни над възможностите и не можете да решите коя е правилната и какво да изберете? Вероятно:
Какво мислите вие: колко минути или секунди е средната продължителност на човешкото внимание, преди да прескочи към нещо по-любопитно без да ни пита дали одобряваме това?
Смарт-телефон, смарт-часовник, смарт-пералня, смарт-телевизор... Това са големи постижения. А смарт-човек? Какво става с паметта на човек, откакто има възможността да не помни, а да снима и записва?