„Съзнанието е вид памет.“ Хорхе Ливрага

Всички познаваме следното явление: когато човек е млад и всеки ден, даже всеки момент, има какво да открива, да учи, да разбира нови идеи, факти, събития, взаимоотношения и т.н. – тогава времето върви много бързо, направо лети като стрела. И ни се струва, че „нямаме време“, защото има толкова неща за правене! Но животът е пълен и ние сме доволни.

Когато човек смята, че няма нищо интересно за правене, когато скучае и няма вълнуващи преживявания, тогава времето тече бавно, удължава се и се влачи като народна песен. Един час се усеща психически като един ден, и един ден – като цяла седмица… Обаче: с впечатление ли сме, че животът ни е сякаш по-дълъг? Не особено… Дълъг е, но е празен.

В един екстремен експеримент през 1962 г. изолирали от досег със света един човек доброволец. В стая без прозорец той прекарал два месеца без никакви новини, разговори, социален контакт. Човекът изцяло загубил представа за времето, нарушил своите биологични ритми, ритъма на съня… И главно: неговата памет дегенерирала. Нямала е какво да запазва, тъй като не е имал належаща работа, задачи, трудности, успехи, неуспехи…

Човешкият живот има здрав душевен ориентир само когато съзнанието регистрира открояващите се знаци, силни отпечатъци, интензивни преживявания, които се прехвърлят в паметта, където не само изграждат богатството на опита, а също така и психическата мрежа, която обвива настоящия момент, разграничава го и го прави „интересен“.

Който иска да се избави от рутината в живота, е достатъчно да възстанови „детството“ в съзнанието си. Нищо не помага повече от ученето: всеки ден има какво да открия и науча, какво да прочета, обмисля и споделя… Всеки ден има какво да подобря в своите душевни инструменти: вчера – волята, днес – въображението, утре – паметта, вдругиден – комуникацията с близките… И от време на време, но редовно, съзнанието има нужда да „отбележи“ преживяване. Не от виртуалните в интернет, не толкова от силните повърхностни „забавления“, които не оставят трайни следи (накрая в паметта всички купони се сливат в един избледнял калейдоскоп). Има нужда от истинско, активно приключение, физическо или психическо, което не само оставя следи в дългосрочната памет, а което разширява веднъж завинаги границите на съзнанието.

Тогава животът не е рутина - когато съзнанието отбелязва и паметта съхранява психически „силни“ (т.е. дълбоки, а не повърхностни) преживявания. И тогава всеки ден или седмица ще бъдат значими: „денят, в който успях да простя на…“; „денят, когато разбрах защо съм толкова нетърпелив“; „седмицата, когато прочетох книгата „Х“; „седмицата, в която открих, че мога да не се страхувам от зъболекаря“; „месецът, когато не позволих нито веднъж да ме ядосат“; „месецът, в който разбрах как работи паметта и започнах да помня по-добре“…

Съзнанието е наистина вид памет, колкото и да е потопено в настоящия момент и дейност, това е само прословутият връх на айсберга, чиито дълбини искат да съхраняват богатството от интензивните съзнателни преживявания. Тогава скучната рутина е мъртва.

Ако сте готови да поупражнявате своята памет, имаме за вас една възможност: МАГИЧЕСКА ПАМЕТ

Антонин Винклер
управител на Едуко