Защо ни се гневят хората?

Защо ни се гневят хората?

Защо сме склонни да виждаме в лицето на другите хора, от нашите най-близки през колеги до непознати, наши временни или трайни врагове? Защо поведението им ни дразни, понякога до такава степен, че сме ожесточено  критични към тях? Защо им се караме, убедени в правотата си? Защо те се отнасят по същия начин с нас?

Една от най-важните причини е, че проектираме върху другите нашите собствени незадоволени нужди и нашите собствени непризнати слабости.

Знаете ли, че от очевидните и посочваните причини за гнева почти нито една не е вярна? Те не са повече от спусъци, външни поводи, отключващи натрупания в душата товар, който се взривява, приемайки формата на експлозивната емоция, наречена гняв. - Чиниите, отново неизмити на време, поредният човек, който идва в офиса без задължителна предварителна уговорка или поредното незачитане на нашето предложение… изглеждат като истинските причини за гнева, но всъщност те са само поводи за него. За да открием каква е истинската причина за нашия гняв, трябва да потърсим вътре в душата си, докато не открием напр. извънредно силен стрес, прекалено много умора (незадоволеното желание за почивка) или други незадоволени потребности: нужда от повече уважение, нужда да изпитаме чувство за принадлежност, нужда от повече комуникация или от повече свобода… списъкът може да бъде дълъг.

Как да открием тези дълбоки причини за гнева в другите хора? Това е предизвикателство! Понеже нямаме достъп до тяхното съзнание, нуждаем се от нещо друго: от много добра комуникация. Такъв вид общуване изисква няколко основни познания за това как работи човешката психика, усвояване на една специфична комуникационна техника, наречена „ненасилствена комуникация“ и търпението да се упражняваме. - Не правим ли от мухата слон? Защо просто да не питаме директно човека от какво се нуждае? Защото опитът сочи, че ние, хората, поне в нашата културна среда, не умеем да изразяваме добре своите нужди. Или изобщо не ги осъзнаваме, а ако ги осъзнаваме, изразяваме ги по прекалено атакуващ и агресивен или пък по прекалено пасивен начин. И двата начина не водят до подобрение. Също така не умеем да изразим добре своите чувства, които да послужат като разбираем индикатор на нашите проблеми и като много учтива обратна връзка за тези, които смятаме, че ни нараняват. Вместо това сме свикнали да изразяваме своите преценки, а те по-скоро сипват масло в емоционалния огън, вместо да го гасят. И така вместо да кажем, че се нуждаем от повече уважение към своята работа или от повече време, наричаме другите хора „безотговорни“. Вместо да изразим своята нужда от повече свобода, наричаме другите „диктатори“. Така агресията събужда нова агресия и проблемите продължават, макар, че решението им е било толкова близо до нас, даже в самите нас!

Да приключим с една много добра новина: за да се разберете с един обиден, гневен или по друг начин агресивен човек, не е нужно той да познава умението на „ненасилствената комуникация. Достатъчно е вие да го владеете. Елате да го упражняваме заедно в нашия едноименен курс.

Добрата комуникация е ефективно оръжие срещу агресията.

Антонин Винклер
управител на Едуко

Сподели: