Да говорим пред хората или към тях?

Да говорим пред хората или към тях?

Мили читатели,

Всички ние много пъти сме участвали в успешни разговори, но и сме преживявали чисти комуникационни провали.

В различни книги и обучения научаваме за цяла палитра условия и умения, с които ще се представим добре или ще защитим себе си, своето искане или продукт по най-добрия начин: подготовка на речта, интонация, зрителен контакт, език на тялото, призив към действие, и така нататък. Всички тези правила важат, но… понякога пренебрегваме нещо по-просто и още по-важно: говорим ли „пред“ човека или „към“ него?

От публичните презентации, през индивидуалните преговори чак до личните разговори, тази разлика може да бъде разликата между успеха и провала.

Когато говорим с някого, как го възприемаме? Като жив съд, чиято роля е да поеме и оцени нашите мисли? Стремим ли се да говорим възможно най-дълго, а човекът отсреща само да ни слуша? - Тогава говорим „пред“ другия. Или се опитваме да проникнем в недрата на нашия събеседник и да усетим какво чувства, от какво се нуждае и какво мисли? Внимаваме ли дали и той има достатъчно време за изказ? – Ако да, то тогава говорим „към“ него.

Не е едно и също нещо. В двата случая въздействието на нашето говорене е много различно.

Излизаме ли пред аудиторията си с цел за да блеснем и пожънем аплодисменти? Тогава говорим „пред“ хората. Или се стремим искрено да пренесем своите идеи така, че аудиторията ни да ги разбере, да извлече полза за себе си, да се обогати? Тогава говорим „към“ нея.

Във втория случай въздействието на нашето говорене ще бъде много различно.

В какво се заключва разликата? Във фокуса. В първия случай центърът на нашето действие е „Аз-а“, а в другия случай фокусът е върху „ти и аз“ или „вие и аз“.

Първото отношение е ораторско „разбойничество“, което търси само какво да грабне и в интерес на истината не събира много трайни плодове, или е неосъзнат ексхибиционизъм, който цели самоизтъкване – но не заради това хората са дошли при нас.

Другото отношение е както благородно, така и интелигентно. Хората се връщат на онези места и при онези събеседници, от които могат да научат нещо интересно, приятно или полезно.

Ако искаме да комуникираме по-добре, нека говорим към хората, нека говорим с човека, а не пред него. Коя е първата стъпка в тази посока? Искрен интерес към другите. И втората? Та би могла да бъде обучение по ораторско изкуство или комуникация. Първото е работа, която трябва да свърши всеки сам, а с другото с удоволствие ще ви помогнем.


Антонин Винклер
управител на Едуко

Сподели: