Активно слушане и пасивно говорене

Активно слушане и пасивно говорене

Слушането може да е пасивно, когато: не обръщаме пълното внимание на това, което слушаме, например защото вече мислим над нашата следваща реплика или вчерашния работен проблем; или когато не сме способни да реагираме на въпросите или призивите да се включим със своето мнение и т.н. Нослушането може и да е активно, когато реагираме, вербално или с жестове, на казаното; когато не само внимаваме какво ни се казва, а също мислим над това с цел да разберем човека, който говори.

Говоренето може да е активно, напр. когато спазваме златното правило на Платон: „говори, когато имаш да кажеш нещо, а не за да кажеш нещо“; когато нашата реч включва реакции на казаното от другите; когато сме обмислили това, което тръгваме да разказваме…

Говоренето може и да е пасивно, например когато говорим, защото е наш ред, без оглед на идейната празнота на думите; защото не искаме да изглеждаме „без мнение“; защото искаме да впечатлим...  и т.н.

И накрая идва най-важният аргумент: да учиш нещо ново, да си промениш възгледи, да се обогатиш с нови познания, да видиш разнообразни гледни точки… не е ли това активност, даже една от най-хубавите активности, макари и вътрешна? Да, така е. И кой научава нещо ново: този който говори или онзи, който слуша? Който е говорил най-много си тръгва от разговора най-малко обогатен. Най-активният слушател е този, който е научил най-много. Изборът винаги е наш.

Елате да се учим заедно на полезното умение да слушаме активно! Ще сме способни да общуваме хармонично даже с агресивни хора… Вижте повече: https://bit.ly/2YEnga4


Антонин Винклер
директор на Едуко

Сподели: