Всички четем статии, гледаме видеа, слушаме разговори, дебати с експерти, лаици, знаменитости и обичайни хора. Всички четем едни и същи статистики… и стигаме до много различни, дори противоречиви резултати. Защо това е така?
Манипулирани ли сме? Със сигурност сме, успешно или не, от другите и от себе си! Манипулацията означава влияние, насочване на възприятието в определена посока и следователно предопределяне на решенията и поведението на хората, без те да осъзнават това. Ако не разбираме как работи нашият ум и неговият физически носител, мозъкът, няма как да избегнем манипулацията.
За начало представяме едно неосъзнато изкривяване: психологът Пол Словик ни предупреждава, че когато се информираме, често „пренебрегваме знаменателя“. Нека да обясним.
Една относително силна манипулация се дължи на формата, в която ни поднасят информацията. Например ако прочетете, че съществува ефективна ваксина, която предпазва децата, но същевременно носи 0,001 % риск от причиняване на трайна инвалидност, вероятно ще пренебрегнете този риск като нищожен, както и болшинството хора. Обаче ако ви кажат, че „едно от 100 000 ваксинирани деца се инвалидизира трайно“ – ще оставите ли детето си да се ваксинира? По-скоро не. Защо? Нямате математическо основание за това. Но психологическо - да. Първото съобщение е абстрактно. Другото позволява създаване на конкретна представа за едното увредено дете. То може да има розово лице, сладко име, даже и бяла дрешка.
Опитът сочи, че тежестта и сериозността на потенциалните заплахи – било земетресение, било необичайно заболяване или удар от мълния, колкото и да са невероятни, се увеличава в умовете ни многократно, когато ни съобщават за тях, посочвайки „бройки“ (потенциални мъртви, засегнати, болни…). Когато ни кажат същата информация с абстрактни думи като „вероятност“, „риск“, „шанс“ и изчислението е в процентни точки, нашите умове възприемат същата информация като много по-малка заплаха и по-скоро я подценяват.
Следователно, като сме информирани за „заразените“, „болните“ и „починалите“ – може да е по два начина. Или като процент от населението, от определена възрастова или социална група. Или могат да ни информират с конкретни цифри, които – колкото и да са ниски или даже нищожни като процент, могат да се превърнат в сериозна заплаха в нашите умове, когато са ни представени „нумерично“. Естествено, този факт се отнася до всяка статистика, без оглед на това дали е „правителствена“, „независима“ или „научна“…
Какво да правим? Да не реагираме импулсивно и първично, тоест най-често емоционално, а повече рационално, аналитично, максимално обективно, припомняйки си този фактор. Понякога да използваме калкулатор, за да обърнем числата в процентни точки (което може да ни успокои), а понякога обратното: да включим въображението, за да си представим живите хора зад числата (когато има нужда да не изпадаме в другата крайност). Това ще бъде едно добро начало.
Посети Курса за Манипулациите и свободата на мисленето!
Антонин Винклер
управител на Едуко
