Мили приятели на добрата комуникация,
„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – казва народната мъдрост. Преди няколко седмици имах две интересни преживявания, които могат да потвърдят пословицата.
Първото: много от вас знаете, че моят стил на обличане е – за днешно време – доста „формален“, т.е. панталон, риза, често с вратовръзка, кожени обувки и т.н. Прибирам се с нощен трамвай точно с този външен вид. Влизат контрольорите и един тромаво стига до мен. Когато ме вижда, на фона на останалите няколко пътници с типичен за трамвая, часа и квартала „аутфит“, поглежда ме и ми маха с ръка, че няма нужда да показвам документа, вярва ми (по право, да отбележа).
Второто: Следващия ден чакам на спирка и чувам викове. По-възрастен мъж с побеляла коса и неочаквано елегантни дрехи върви по тротоара и с думи си проси пари… Нищо извънредно, за жалост. Никой не се отзовава. Мъжът става изнервен. Не разбира защо наистина никой не му дарява нито левче. Качвайки се в трамвая, се загледах в него и през ума ми минаха думите, които в същия момент изрече минаващият наблизо човек: „С такива хубави дрехи няма как да ти вярват, че си в нужда!“ – „Подариха ми ги!“, извика човекът… Не знам как са се развили нещата по-нататък, но и двете случки ме убедиха, че все още „ни посрещат по дрехите“. Два крайни резултата, един и същи принцип. Да, ще ни посрещат по дрехите, ще ни изпращат по ума, и ако сме наистина умни… и двете събития ще бъдат положителни.
Външният ни вид е част от нашата комуникация със света. Струва си да не го подценяваме. Понякога е даже оръжие. Да не забравяме, че е с две остриета.
Антонин Винклер
основател на Едуко
Този текст е взет от нашия електронен бюлетин. Запишете се за него, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.
