Прекрасното умение да се фокусираш

Прекрасното умение да се фокусираш

Знаете ли за колко време средно  съсредоточаваме непринудено своето внимание върху едно нещо, преди да прескочим спонтанно към нещо друго? Шест секунди… Шокиращо малко е, но за жалост изглежда е вярно. Има редица животни с по-добър резултат. Преди ерата на мобилните телефони секундите са били малко повече.

Забелязвате ли, че колкото повече сме разсеяни, толкова по-плитки са темите на нашите размишления и толкова по-повърхностни са нашите разговори? Знам, че сте забелязали, че колкото по-разконцентрирани сте, толкова повече грешки правите, било то на работа в офиса или готвейки в кухнята… Значи това, което ни липсва, е ФОКУС. Формулата му може да звучи така:

КОНТРОЛИРАНО ВНИМАНИЕ + СТАБИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ = СИЛЕН ФОКУС.

Една от епидемиите на днешното време е липсата на внимание при общуването. Ако оставим настрана неучтивото гледане в екраните на телефоните… колко внимателно слушаме другите, когато ни говорят? Не става дума за това, че често дори не си струва да слушаме… ,а по-скоро за това, че губим контрол над вниманието си. Ние даже не можем да кажем кой или какво го управлява! Защо по време на разговора вниманието ни прескача към калориите в сутрешната баница, след това към недовършената работа, след това пак към утрешната среща…? Кой управлява това скачане?

Възкликнахте ли: КАК, ПО ДЯВОЛИТЕ, ДА СЕ ФОКУСИРАМ ЩОМ Е ТОЛКОВА ТРУДНО?! Не се отчайвайте. Познаваме много техники за добра концентрация. Болшинството работят върху един споделен принцип: Кои гласове шумят и се натрапват най-силно в умовете ни? Кой звук ни разсейва най-силно? Открихте ли вече? Да, онзи в главата ни! Нашите вътрешни гласове ни разсейват най-много. Следователно затварянето на прозорците, включването или изключването на музиката, притихването на шумните колеги и т.н. може да подпомогне, но категорично не решава проблема с отслабналата ни концентрация. Той се решава предимно с прекратяването на вътрешното бърборене. Това се постига най-често посредством фокусиране на вниманието върху някаква проста дейност, като например дишането, и след като се получи стабилност и се усили контролът, вниманието се прехвърля върху желаната дейност.

Прилагането на споменатите принципи зависи или от волята ни да тренираме вътрешния си мускул да възпрепятства  отклоненията на вниманието ни, или от хитростта на ума, който да умее да запуши устата на вътрешните гласове.

Пожелавам ви силна воля, а в случай, че желаете да научите повече подробности по темата и да поупражняваме вниманието си заедно, Ви каня на нашето много специално обучение, наречено „Singletasking: Фокусът вместо стреса.“


Антонин Винклер
Управител на Едуко


Сподели: