Мили приятели на добрата комуникация,

Чудите ли се и вие КАК ДА ПРОМЕНИМ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА КЪМ ДОБРО С ПОМОЩТА НА ЕФЕКТИВНА РЕТОРИКА?

„Отново закъсняваш! За трети път този месец. Наистина ли не можеш да идваш на време?“  
„Това не е възможно. Пак не си си е почистил след храненето! Кога ще станеш възрастен?“
Всички имаме горчивия опит от безброй ситуации, в които даваме критична обратна връзка на нашите близки или колеги за обективно извършените от тях грешки.
Как се приема нашата критика? Отрицателно. Но най-важното: какво въздействие има тя? Променят ли хората своето поведение? Най-често не. Само ако ги поставим под фактически натиск, свързан със реално осъществими заплахи. Но никога, наистина никога не подобрява отношенията.
Защо? Защото критиката е принципно негативна мотивация за действие, която събужда защитни механизми и често води до вербална агресия като инстинктивна защита.

Тогава какво да правим? Днес няма да ви препоръчвам принципите на „Ненасилствената комуникация“, които могат да бъдат взискателни. Имам под ръка нещо много по-просто.
Вместо да критикуваме поредния пропуск, нека изчакаме (може да отнеме време!) момента, когато човекът ще направи това, което искаме, това, което е правилно. След това, вместо да приемаме това „по подразбиране“ (за човека определено не е), нека да отидем при него и да го похвалим за положителното, което е направил.
„Това е супер, че идваш на време. Радвам се, че можем да започнем заедно и да се включиш в дебата…“ „Радвам се, че почисти масата, спести ми доста време!“ - Такава реакция събужда винаги изненада, но позитивна изненада. Опитът сочи, че шансът за промяна на поведението в бъдеще е значително по-голям. Освен всичко друго, това ще се отрази добре на нашите отношения.
Ако го повторим повече пъти, може да се случи следното:
- при по-малко осъзнат човек - да променя бавно или бързо поведението си под въздействието на винаги желаната похвала.
- осъзнатият човек ще се почувства неловко да му благодарим за нещо, което би трябвало да върши „нормално“. В такъв случай може би ще ни отвърне, учтиво или не, да не го хвалим… Тогава знаем, че целта е била постигната. Проблемът е бил осъзнат. Решението за промяна е било взето.

Едно предупреждение: похвалата не трябва да звучи иронично! Но с това сте наясно, нали?

Хайде да пробваме на практика! Подозирам, че има с кого...

Поздрави,

Антонин Винклер, основател на ЕДУКО

Този текст е взет от нашия електронен бюлетин. Запишете се за него, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.