Как да държим Тостове?

Ясно е, че трябва да сме кратки, не е добре шампанското да се е изпарило преди да сме свършили.
Винаги е по-добре да се подготвим, вместо да импровизираме. Да си извоюваме поне 2 минути за подготовка! Ако не знаем какво да кажем? Използваме пожелания, едно, две, но не повече от три.
Можем да украсим думите ни с цитат или нечия сентенция. Но най-често са по-добри нашите собствени, несъвършени думи, отколкото наизустени фрази или стихове. И така: да не черпим от „шаблони за тостове“ в интернет!
Да не забравим езика на тялото, защото участниците ни гледат: Когато произнасяме думите си, трябва да гледаме хората, към които говорим, а не пода или „бъдещето“. Минаваме с погледа през всички присъстващи – естествено ако има VIP (рожденик, младоженци т.н.), насочени сме предимно към тях.
Гласът ни трябва да бъде с една или две идеи по-силен от обичайното, защото това е тост, а не съобщение за наличността на торта. Да не ни е страх от силен глас, очаква се...
Задължително говорим бавно (силно не означава бързо!) Щом сме кратки, на никой няма да му пречи, че не бързаме. Забързването създава впечатлението, че някой ни е принудил, че не ни е приятно да честитим.
Наслаждаваме се на това, което казваме. От нашата интонация трябва да се усеща искреност, автентичност и дълбока вяра в нашите думи (затова е добре да са наши собствени).
Нека говорим от сърце, с топлина и емоция. Зависи от събитието, но аудиторията по-скоро ще оцени нашите дълбоки чувства, отколкото остроумието ни. Умерената усмивка ще подчертае този ефект. Да не забравяме: тостът не е финансов отчет!
Чукат ли се чашите при тоста? Да, но по-скоро символично, много леко. Ако сме по-голяма група или сме на маса – само с хората в обсега ни. С отдалечените: наистина символично, с леко повдигане на чашата и с усмивка.