Вероятно сте ме чували много пъти да говоря за важността на мълчанието, било то в общуването или в публичното говорене. Днес споделям с вас едно много полезно уточнение, което може да ви помогне както за умението да разказвате, така и за професионалната ви комуникация.

1) ТИШИНА НА МИСЛЕНЕТО

Когато някой ни задава труден или неочакван въпрос: „Тони, какво мислиш за интервюто ми, записа на което ти изпратих?“, незабавният отговор внушава или баналност (каквото и да кажем, все едно), или подозрението, че не сме го гледали, а реагираме, както се очаква. Две, три секунди пауза ще добавят както достоверност - сещаме се, така и сериозност към това, което ще кажем след тях – обмислено е.

„…… О, да, гледах го с удоволствие. Изненада ме колко спокойно говориш. Поздравления!“

2) МЪЛЧАНИЕТО – БОМБА

„Колеги, отчетът е положителен, но има нещо, което изисква незабавна промяна, и това е …………………….. да подобрим рекламата!“

Тази тишина е като магнит, който привлича вниманието и едновременно подчертава двойно думите, които следват.

„И така, ходихме три часа насам-натам, проверихме всички места, обадихме се на всички съседи. След което вечеряме и от кашона под масата прозвуча………….. мяу!“

3) ЗДРАВОСЛОВНОТО МЪЛЧАНИЕ

Без оглед в каква роля сме - водещи, шефове, колеги, клиенти, … много важно е да не изпълваме всяка пауза в дебата незабавно с думи. Малките паузи между изявите са като време за асимилиране на казаното и като здравословни почивки за ушите, и главно за умовете. Точно като паузи между отделните песни в музиката, която слушаме.

Пробвайте ги още днес при първия разговор!

Много поздрави и до нови срещи.

Антонин Винклер, основател на ЕДУКО