Скрито командване

Скрито командване

Много пъти неправилната комуникация (не казвам „ужасна“, катастрофична“, а просто неправилна, т.е. неподходяща) води към постепенно влошаване на отношенията, даже често на подсъзнателно ниво. Един от примерите е т.нар....

"СКРИТО КОМАНДВАНЕ".

Примерна ситуация: седите на гости и домакинята става и съобщава, че може да донесе още от вкусната храна, даже да сготви допълнително нещо набързо... и един от гостите, който вече е сит, отвръща: „Недей да готвиш, вече се наядохме, седни с нас...!“ Изглежда невинно, обаче не е.

Болшинството от нас не понасяме много добре, когато ни командват. Особено когато сме извън йерархично структурирана среда (напр. работна). Най-често не си даваме сметка за това, понякога преглъщаме заповедите с учтиво мълчание и малка доза надигащи се негативни емоции. Всичко това, лека по лека, вреди на отношенията така, както ръждата поврежда метала.

Решението е просто: да използваме „АЗ изречения“. В нашия конкретен случай, ако сме на мястото на госта, който прибързано реагира, бихме могли например да съобщим на домакинята „Аз вече няма да ям, да знаеш.“ Така оставяме останалите да вземат свободно решение и едновременно се освобождаваме от тежестта на вината, че заради нас някой ще прави нещо „погрешно“ или някой друг ще остане ощетен (гладен).

Не е никаква тайна, че ние, хората, сме способни да се противопоставим „напук“ на някакво разумно изискване, само заради императивната му форма; казано по друг начин, склонни сме да приемем идея или искане, когато смятаме, че решението е дошло от нас. Когато другите ни оставят този вид свобода, чувстваме се много по-добре с тях, дори и да не знаем защо. Например вместо „Разкажи ми историята!“ можем да кажем „Много ще се радвам, ако ми разкажеш прекрасната история.“

Въпрос е на будно внимание и щипка учтивост.

Комуникацията е умение, с което почти никой не се ражда научен. Нека се осмелим да я подобряваме... наградата са по-добросърдечни и по-малко конфликтни отношения.

Следващия път ще обсъдим умението да критикуваме ненасилствено.

Антонин Винклер

Сподели: