„Думата е оръжие, по-силно от меча“ - казва Шекспир. Понякога тя го оправдава или даже замества. Нормален човек не би участвал в „кражба“, но „дребни неуредици във финансовите отношения“… не звучи толкова зле, нали?
Друг великан на словесната култура, Платон, е посветил една книга на това да открие дали думите отразяват нещо от същността на това, което назовават, или могат произволно да бъдат заместени с други думи. Например думата „човек“ съдържа ли нещо от есенцията на човешкото същество или бихме могли да я заменим с думата „пчела“, без да загубим нещо? За жалост не ни е оставил ясен отговор. Но едно нещо е напълно ясно: наименованията са много важни за нашия ум и за отношението ни към нещата.
Вижте, в нашите времена никой не иска да започне „война“. Така разбрахме за руската „военна операция“ в Украйна. Дали по този начин разрухата на страната се понася по-лесно? Забелязваме също, че в официалните доклади на американското ЦРУ оперативните им отряди вече не убиват своите врагове, а ги „неутрализират“. Усещате ли разликата? Кой би се страхувал да бъде неутрализиран? Звучи като математическа операция. И ако войските „неутрализират“ цивилните, което винаги е най-болезнената част от новините … вече е създадено ново обезболяващо словосъчетание: „collateral damages“ (странични щети).
Последното понятие от военната област: „Терористи“. Ако искате да обявите „военна операция“ срещу група хора така, че смъртта им да не разтърси общественото мнение, може просто да ги назовете „терористи“. В мозъчните центрове на емпатията на зрителите на новините с тези хора е свършено. И тогава безнаказано можете да водите „операцията“ където искате, например само в страни с големи находища на петрол и газ… стига да има „терористи“.
Слушайте внимателно и скоро ще чуете за „военна операция срещу терористи с голям брой „странични щети“. Нищо хубаво, но слава богу, поне не е била варварска война срещу друга нация с цивилни жертви.
Друга сцена на тази словесна еквилибристика е политиката. От безкрайния резервоар избирам само най-пресния пример: да влезеш в политическото легло със своя „враг“, срещу когото си изказал пламенни речи и си го пращал в затвор - това би било позор, събуждащ морална погнуса у гражданите. Но ако компрометиращата „коалиция“ бъде заместена със „сглобка“… става не особено вкусно, но приемливо ястие за мнозина, чиито морални стомаси са свикнали с подобна промяна на менюто. В една друга държава са използвали по-смело решение: „Голяма коалиция.“ Оказа се достатъчно голяма, за да скрие явното: че „враговете“ на сцената са сътрудници зад кулисите.
Мили приятели на правилната комуникация, не е без значение как наричаме нещата. Напротив, това да наричаме нещата с правилните им имена е първата стъпка към каквото и да било правилно становище и отношение, и още повече - към правилните дела.
Има ли някакъв ориентир, който да ни помогне? Нашият вътрешен морален компас, наречен съвест, ще ни бъде най-полезното средство. Опасявам се, че много пъти ще има нужда и от известна доза смелост, защото светът вече свикнал да прикрива истината със словесните маски.
А защо да започваме от трагичните събития? Можем да тръгнем от себе си - да не наричаме нерешителността - „разсъдливост“, неучтивостта – „искреност“ или страхливостта - „предпазливост“.
Антонин Винклер
Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.
