Най-напред една интересна история…

В медицинския факултет професор се обърнал към студент и го попитал:
- Колко бъбрека имаме?
- Четири! - му отговорил студентът.
- Четири?! - възкликнал професорът, който бил от онези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на другите.
- Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре! - заповядал професорът на своя асистент.
- И кафе за мен! - допълнил студентът.
Професорът бил толкова ядосан, че изгонил студента от залата.

Студентът всъщност бил хумористът Апарисио де Бринкерхоф Торели (1895-1971), известен като "Baron de ltararé". На излизане той отново имал наглостта да поправи разярения професор:
- Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека - два мои и два Ваши. "Ние" е израз, използван за множествено число. Насладете се на тревата!

Неслучайно умът бива наричан „остър“, когато може да измисли със светкавична бързина хумористични и интелигентни забележки, понякога подправени със сарказъм (буквално значение: „разкъсване на плътта“) или с ирония (подигравателни реплики). Тогава той се превръща в истински меч с две остриета, с който не всеки може да борави. По-въздействащ е от крясъка, емоционалните изблици или враждебните заплахи.
За да използваме ефективно и смислено сарказъм, като студентът Торели, имаме нужда от поне две условия:
1) Трябва да сме сигурни, че сме прави. В противен случай ореолът на идиотизма ще се превърне в наша шапка.
2) У отсрещната страна трябва да има съпротивляващо се „оръжие“ (било то в езика или в поведението на човека). Иначе мечът на остроумието може да се превърне в агресивна брадва на егоцентричното себеизтъкване.

Пожелавам ви достатъчно практическа интелигентност, за да знаем кога "да острим" езика си и кога да го оставим на спокойствие. Не всичко заслужава реплика. Както казват мъдрите: по-често съжаляваме за казаното, отколкото за премълчаното.

Антонин Винклер
управител на Едуко

Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.