Мили приятели на добрата комуникация,

Поздравявам ви, както винаги, с няколко ораторски идеи, които служат не само на добрата комуникация, а и на добрата култура.
Културността в днешното време е като голямо кестеново листо, откъснато от своя клон. Вее се на ветровете на спонтанността от всички посоки, блести с шарени цветове… но някак си бавно и сигурно пада към земята.
Забелязвам едно все по-често явление в началото на повечето разговори:

„Този рейс 74 ли е?“ -  „Отворено ли е?“ - „Тази посока за гарата ли е?“

Това са спонтанни въпроси от минаващите покрай мене хора… Звучи ли ви нормално? Надявам се, че не. Не ви ли липсва нещо? Надявам се, че да. Обръщение. Каквото и да било обръщение. Просто или учтиво, но все пак – обръщение. „Здравейте…“ „Мога ли да ви попитам нещо…?“ „Простете, господине,…“

Добрата новина е, че все си оставаме услужливи и охотни да помогнем, и отговаряме. Винаги. Но реагираме ли на липсващите думи в началото? Никога. Примиряваме се, подозирам че и без да си даваме сметка. Формата напълно отстъпва на съдържанието.

“Има по-важни неща!“ Да, вярно. Обаче Културата умира бавно, но много трудно възкръсва отново към живота. Докъде ще стигнем? Какво ще следва? Гърлени звуци? Подсвиркване? - Аз лично в такава комуникация се чувствам като предмет, като уред, като слуга. А вие? Другите хора не са наши информационни табла, а човешки същества със своя живот, толкова важен, колкото и нашият.

Какво ще кажете: не си ли струва първо да проверим дали ние самите не правим този пропуск? След това да го чуем наоколо? И накрая, ако се случи „към нас“: след като дадем желания отговор, да отправим и обратна връзка за това, че не се чувстваме приятно, когато някой ни заговаря без човешкото обръщение?

Поздрави,
Антонин Винклер, основател на ЕДУКО

Този текст е взет от нашия електронен бюлетин. Запишете се за него, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.