Голямо умение е да чуваш онова, което не се казва.

По време на и след всеки разговор почти винаги мислим само за изреченото. Логично е. Обмисляме го, коментираме, посвещаваме му нашия фокус. И преценка за човека, или свързано с него събитие, си създаваме въз основа на казаното. Но тогава пропускаме нещо, което може да бъде от ключово значение: неизреченото.
Всеки си има свои теми „табу“, за които не желае да говори. Даже и в кратък или еднократен разговор неспоменатият детайл, факт или събитие може да е просто забравен, но може и да не е. Подсъзнанието може да изтласква темата от речта на човека, без самият той дори да подозира за това. Естествено, че премълчаването може и да е напълно съзнателно.
Ако искаме да научим повече за нашите събеседници (особено за редовните), полезно е да знаем за какво те не говорят. Това е част от учтивото и ненасилствено общуване. Но понеже ние разбираме нещата най-добре, когато ги отнасяме към себе си – нека погледнем в другата посока.
Вероятно всички сме посветили не малко размишления в живота на това какво мисли някой човек: по даден въпрос, предложение или директно за нас, за нашите постъпки, за работата ни, за мненията ни или вероизповеданието.

Богатият ми опит в живота ме научи да се вслушвам при разговорите си с хората все повече и по-внимателно не само в това какво казват, но и как го казват, а също и за какво никога не ме питат. За кои теми никога не отварят дума, кои неща никога не подлагат на коментар, какво винаги заобикалят или прескачат. Това важи предимно за нещата, които са толкова важна част от нашия живот, че могат да бъдат пропуснати един или два пъти, но не и при всяка среща.
Ако има такива теми, то вече знаем какво ни е казал човекът за самите нас чрез мълчанието си – за нашата работа, нашите занимания, политическите убеждения или вероизповеданието: „Това е нещо, което не искам да обсъждам – имам проблем с него…“
Как да реагираме? Няма универсална рецепта. Зависи кой е човекът и какво очакваме от нашите отношения. Можем внимателно да отворим темата и лека-полека да премахваме „табуто“, което би могло да събуди всякакви реакции… Можем и да приемем мълчанието му от вежливост… защото не всички стени са за събаряне, понякога стига да има врата или малък прозорец.

Но в едно съм убеден: да осъзнаваш премълчаното е голямо предимство.
И още едно логично, огледално последствие: ако не искате някой да смята, че нещо е „проблем“ или тема „табу“ лично за вас, по-добре да не го избягвате напълно в своите разговори. Защото понякога говорим и за това, за което мълчим.

Антонин Винклер

Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.