Забелязали ли сте, че има една специфична група хора: тези, които не казват ясно „да“ или „не“, а най-често казват „да, ама…“ или „не, ама…“? По-образованите варианти са „да, но…“, „не, обаче…“
Тяхното съществуване е открил един чешки писател още преди век.

Все още не се сещате? – Казвате например: „Колко топло е това лято.“ А те: „Да, топло е, ама започна късно!“ – „Нашите вчера спечелиха мача!“, добавяте. А те: „Да, ама предишните два загубиха.“ – Даже и ако кажете, че три плюс три е шест, в отговор ще чуете: „Да, братле, ама три делено на три не е толкова!“

Защо го правят? Кой знае. Изглежда, сякаш коригират, поставят нещата в правилен (техен) контекст. Или просто трябва да са опозиция на всяка цена?

Особено активни са при вербалните преценки, които включват изказана от вас похвала, критика или нещо средно. „Новият ни съсед е порядъчен човек.“ – „Може да е, ама останалите са селяндури.“ Още по-зле става, ако представите своята собствена активност: „Почистихме съседния парк от отпадъци.“ – „Почистили сте, но това няма да разреши екологичната криза на планетата.“

Защо го правят? От граматиката знаем, че „но“, „обаче“ и т.н. са съюзи, които отричат казаното преди тях. Но те не го оспорват изцяло, „само“ уточняват, релативизират, омаловажават.

Защо го правят? Искат ли нещо по-добро? От опит бих казал, че не. След „ама“-репликата почти никога не следва нищо градивно, нито позитивно. Те просто пръскат със словесния спрей – пръскат ни с релативизма, пръскат ни с черногледството, пръскат ни със съмнението.

Какво се крие зад този навик? Вероятно незадоволените нужди на техните нарцистични Азове, които не получават достатъчно внимание. С други думи, това са изблици на непризнатото величие на техния интелект. Още в по-дълбок слой на психиката това може да е викът на потискане на доброто в тях, което може да продължи да мързелува върху интелектуалните дивани в интернет. Може би именно затова те нямат никакви собствени идеали, ценности за отстояване, непоклатими истини за живеене – а ако имат някакви, то те са увенчани с много „но-та“.

Да се пазим от „амахората“. Да се обграждаме с тези, които постъпват обратно: да изразяват, следователно и да мислят позитивно, въпреки проблемите. Такива хора ще бъдат склонни и да действат позитивно.

Антонин Винклер

PS: Ако след прочита сте си казали: „Хубаво, ама къде да ги търсим?“… имам лоша новина за вас 😊

Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.