ДВА ВИДА СЛУШАНЕ
Много често възхваляваме умението да слушаме. И то с право. В кръга на шегата го наричам „парапсихологическа способност“, защото болшинство хора са я загубили: „слушайки“ своя партньор в разговора, само чакат момента, когато могат да продължат своята реч, без изказаните от събеседника думи да окажат каквото и да било влияние върху техните собствени реплики. Това е селективна глухота.
Все пак някои слушат. Понякога даже и селективно глухите. Въпросът е: как? Или по-точно: защо?
Позната ли ви е следната ситуация: вслушвате се в думите на своя събеседник до такава степен, че когато той приключва и вече очаква вашата реакция, вие нямате подготвена никаква реплика, но напълно сте осъзнали неговите мотиви, причини, думи, дела? И след малко казвате вълшебната фраза: „Разбирам те напълно“, след което най-често няма нужда от никакво продължение. А ако има, интуицията или умът ви светкавично намират подходящ отговор. Защо? Защото разбирате.
Затова различаваме две основни мотивации за слушане:
а) за да отговориш, за да апострофираш, за да се изразиш, и
б) за да разбереш събеседника си
Как се отразяват двата вида слушане върху отношенията ни?
Първият създава повърхностни връзки, изградени върху егоцентризма, който – като валентния електрон - свързва двама души, докато съществуват изгодата или навикът да общуват помежду си.
Другият подход е израз на истинската емпатия и осъзнатост. Това е слушането, което с магическата сила на интереса прониква в душевния свят на другия човек и хвърля светлина върху това какво той ни казва за себе си. Не е важно дали одобряваме или не казаното, дали се съгласяваме или не с изслушаното, дали бихме направили същото… Разбирането не се нуждае от съгласие.
Заключение
В професионален план: ако не разберем истинските нужди и мотивации на своите партньори в диалога, те едва ли биха се превърнали в наши клиенти. Ще им предлагаме това, което ние искаме, а не това, от което имат нужда.
В личен план: казва се, че много хора изпитват необходимост някой просто да ги изслуша – и това е вярно. Но има и немалко хора, такива, които по мое наблюдение са от по-интелигентните, които изпитват много силно една друга нужда: да бъдат разбрани - не изслушани, не одобрени - а просто разбрани. Ако сте част от тях, много по-лесно самите вие ще прилагате на практика умението ДА СЛУШАШ, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ.
Как да постигнем това?
* да слушаме без разсейване, със 100% внимание към говорещия, а не към своята мисъл
* да задаваме насърчаващи или уточняващи въпроси, които да изясняват неразбраните идеи или думи
* да проявяваме автентична емпатия и активно въображение, чрез които да възприемаме по-дълбоко това, което слушаме
Антонин Винклер
* * * * *
Ако желаете да упражнявате добра и ефективна комуникация - изберете си от нашите обучения като напр. "Ненасилствена комуникация" или "Голяма школа по Комуникация."
Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.
