Умението да се представяме

Умението да се представяме

Как се представяме? – Често чуваме нещо като „Здравейте, аз съм Иван, на 35 години, програмист съм в малка компания, роден в София, завършил Софийския университет. И да не забравя, планинар съм.“ - Ако оставим настрана редките случаи, в които „програмист“ или „планинарство“ (или нещо друго) е призванието на човека… то за кого ми разказваш? Това ли те дефинира? Така ли да те възприемам? Да общувам ли с „програмист“? - Знаеш ли, че преди няколко десетилетия такава работа (дори самата дума) не е съществувала? Знаеш ли, че буквално същите думи биха могли да кажат още стотици други програмисти от София? Тоест - какво точно ми разказваш за теб самия, за твоята истинска личност?

Кой си ти? Щом ми се представяш… защо не ми кажеш за своето най-голямо влечение? За своето „свещено“ хоби? За твоите мечти? За това, което те прави щастлив? За това, без което не можеш? Няма ли това да те дефинира по-добре и по-автентично? Няма ли да имам аз много по-ясна представа с кого общувам?

Как ви звучи следното: „Здравейте, аз съм Иван и съм страстен читател. Най-щастлив съм, когато имам фентъзи книга и много време… даже имам голяма мечта, да напиша книга на фентъзи тематика. Имам своя блог и ако не съм там, сигурно ще ме намерите на Витоша или на друга планина, без които също не мога да живея. – Иначе работя като програмист и живея от 10 г. в София. Приятно ми е….“

Нека счупим кухите схеми на представянето, които без това никой не обича. Пробвайте го на практика! Още следващия път, когато имате възможност или ви се наложи.

Антонин Винклер
основател на Едуко


Запишете се за нашия електронен бюлетин, за да получавате всички нови статии и покани за предстоящи събития.

Сподели: