Всички търсим рецепти за по-добро общуване с другите. Без оглед дали са клиенти, колеги, роднини или приятели, винаги важи едно желязно правило: не можем да променим другите, а само своята собствена реакция (физическа, вербална, умствена).
Една малка умствена настройка може да ни спести много вътрешни мъки, много време, прекарано в караници, и може да запази много наши отношения и връзки.

Колко пъти сме били свидетели на това как най-обичаните от нас хора вършат дела или казват думи, които дълбоко ни разочароват. Как сме реагирали? „Моят приятел Х ужасно ме разочарова.“ Или „това, което направи моят приятел Х, ужасно ме разочарова“? Не е само игра на думи. Това са две умствени настройки.

Първата показва, че ние идентифицираме извършителя с извършеното. Сливат се в едно цяло. Проблемът е това, че никой човек не може да бъде дефиниран с едно свое дело, колкото и да е голямо. Нито дори тогава, когато го повтаря.

Другата нагласа свидетелства, че умеем да различаваме деятеля от делото му. И така, въпреки че сме разочаровани (изненадани, наранени…), ние разбираме, че това не определя човека цялостно. Има безброй други моменти, когато прави и е правил различни добри неща, за които може да не знаем или знаем, но забравяме.

Едно упражнение, което правя в подобни случаи е, че се заставям да включа моята памет и въображение и да направя следното: „Постави тази случка в целия контекст! Колко важни са тези думи“, например, „в цялата история, която имаш с този човек?!“ Вследствие на което значението на едното дело или дума веднага избледнява…

Важи ли това правило и за „добрите дела“? Естествено. Предпазва ни пред т.н. генерализация (да не наричаме „Майка Тереза“ човека, който е дарил щедро два лева на просяк – за първи път в живота, за което ние не знаехме) или пред „феномена на ореола“ (да не смятаме, че колегата, оказал се прав за кризата в Йемен, е добър кандидат за мениджър на пекарна).

Винаги можем да осъдим делото на някой човек, но едновременно да уважим същността му на едно сродно с нас човешко същество, което в момента греши. Ясно е, че това не е цялото решение на нашите конфликти, но определено допринася за това да запазим нашите предимно добри отношения с много хора пред излишни кризи. Никой не изхвърля радиото си само защото от време на време прозвучават песни, които не харесва.

Поздрави,
Антонин Винклер, основател на ЕДУКО